Технология

  Новото

  Услуги

  3 D анализи

  Ефективност

  Изборът

  Субсидии

  Преференции

  Вятърни паркове

  Главно меню

   

Снимки и видео на малки вятърни турбини вижте тук

Актуално съобщение вижте тук !!!

 

Видео на новоизобретена реактивна вятърна турбина вижте тук.

 

Конфигурация, технология, проектиране и  енергоинвестиционни оценки на вятърни паркове

Ветроусловията се оценяват в седем енергийни класа, които във възходящ ред показват прогресивно увеличение на плътността на ветровата мощност. Тя е основната характеристика за оценка на ветроенергийния потенциал. В САЩ приемат, че икономически рентабилен е проект, който е на терен от 4-ти ветроклас или по-висок.  В Западна Европа отдавна се практикува експлоатация на ветроместа от 2-ри ветроклас. Тази голяма разлика се обяснява с факта, че за ветроенергийните обекти там, а вече и у нас, има редица финансови и други стимули и преференции. Такава тенденция вече се забелязва и в САЩ, където преференциите по-често се свеждат "Рost faktum"  - до данъчни редукции и изгодни кредити, докато в ЕС те са начални стимули като субсидии и грантове, както и субсидирани изкупни цени на екоенергията зелени сертификати и други преференции, съгласно механизмите на Протокола от Киото, който САЩ все още не са го подписали за разлика от Евродържавите и Русия.

Втората причина за използване на места с ветроенергийни условия по-неблагоприятни от 4-ти ветроклас е, че цените на новите  ветроагрегати паднаха няколко пъти за последните двадесетина години. Именно тези цени имат най-голяма тежест за всяка ветроенергийна инвестиция, тъй като горивото (вятърът) e безплатно, строителните работи са минимални, а турбините работят автономно и автоматично без персонал и се управляват телеметрично от централен диспечерски пункт на електроснабдяване.

Третата причина е, че технологиите на ветротурбини, работещи с регулиреими променливостъпкови лопати и електрогенератори с нефиксирана скорост на въртене вече се прилагат по-масово. Това, в съчетание с нови ефективни електромагнитни материали, използвани при генератоторите им (например neodim), позволява и на ветроместа от 2-ри клас да се получават ефективни инвестиционни резултати и с новозакупени турбини.

Що се отнася до България, можем да се възползваме от факта, че поради програмата Repowering, употребявани, но напълно годни турбини се продават сега на ниски цени в Западна Европа. Това на практика прави възможно да се постигне достатъчно ефективна инвестиция с купуване на употребявани турбини и монтирането им на места от 2-3 ветроклас. Още повече, че програмата Repowering на ЕС ще задейства и у нас след няколко години. По нея, при подмяна на съществуваща турбина с нова по-голяма, новата се предоставя изцяло на дългосрочен изгоден лизинг без начална вноска. Така на практика вятърът изплаща изцяло инвестицията, а банката-лизингодател има гаранции за електропроизводство, не от инвеститора, а от статистиката на отчетените данни за ветроелектропроизводството на старата турбина на същото място. Банката и предприемачът не носят риск, защото новите турбини имат минимум 5 годишни заводски гаранции, което време е напълно достатъчно за пълна амортизация на инвестицията.

Поради изброените (и други подобни) благоприятни условия през 2003 година у нас заработиха в паралел към електроенергийната ни система първите вятърни генератори. А през 2004 г. първите ветропаркове край Сливен, Шабла и Ямбол вече са факт. Досега всичките ветрогенератори у нас са втора ръка  от Западна Европа и почти всички работят безпроблемно, въпреки че повечето от тях са 10 годишни и по-стари.

Развитието на ветропарковете с употребявани турбини е по-изгодно от инвестиционна гледна точка за нашите условия отколкото строителството на нови надмегаватови турбини, защото терените у нас още са много евтини, а мегаватовите агрегати изискват монтажни и транспортни технологии и съответната механизация, каквито у нас нямаме. Още повече, че над 30% от нашата територия, подходяща за ветроенергетика, е в гори и планински места, където транспортният достъп е силно затруднен и практически прави невъзможно монтирането на голямогабаритните няколкомегаватови турбини.

Затова, още в началото си, ветроенргийният бизнес вече се ориентира към ветропаркове от употребявани домегаватови ветроагрегати, докато с нови мегаватови такива, в началото на 2005 г., проектите все още са в перспектива.   За разлика от германските и датски ветрополета, у нас хълмовете и планинските райони изискват много внимателно предварително проучване, последвано от много по-сложно проектиране на взаимното разположение на турбините една спрямо друга в малка група или по-голям вятърен парк. Това се отнася и за крайморските зони, където турбуленцията в близост до стръмни морски брегове е немалка, което също усложнява избора на оптималните места за фундиране на всяка турбина, когато са в група (клъстер) или ветропарк.

С по-новите (обявени през 2006 г.) преференциални тарифи за изкупуване на вятърната енергия и законовото осигуряване на дългогодишен договор с фиксирана долна граница на преференциалната изкупна цена, тенденцията за използване втора ръка машини вече е не толкова перспективна. Причина е обстоятелството, че новите по-високи тарифи са в сила само за нови ветрогенератори. Но новите мегаватови мешини са много скъпи, макар, че инвестицията в тях е икономически изгодна. Затова неголемите инвеститори вече предпочитат нови, но по-малки ветрогенератори, които могат да им донесат същите относителни печалби, както мегаватовите турбини, но със значително по-ниски начални капиталови разходи.  Новите неголеми машини имат инвестиционни преимущества дори и пред употребяваните ветрогенератори, независимо, че старите могат да са с по-голяма мощност. Тук следва да обърнем специално внимание на спецификата на местата, с подходящи ветроусловия у нас. Това са среднопланински и високопланински терени, където, големи генератори не могат да се транспортират и монтират, поради трудния достъп. там така или иначе могат да се монтират по-малки машини, а дотолкова, доколкото всички други стартови разходи за нови и стари турбини са еднакви, то новите имат инвестиционно преимущество, основано на по-високите изкупни цени на генерираното от тях електричество.

 

Преди да се започне какъвто и да е било проект на ветропарк или клъстер е необходимо да се направи избор на най-подходящите турбини за него, както е описано тук. Но преди това следва да се направи ветроенергиен одит на целия терен, а не за отделни точки по него.  Всяка турбина във ветропарк произвежда по-малко електроенергия в годишно изражение, в сравнение със случаите, когато тя е самостоятелна. Затова е неправилно да сумират годишните електропроизводствени данни на единични турбини, когато са във ветропарк или клъстер. Тук проблемите не са чисто електропроизводствени.

Ако една турбина заслонява друга, съседна на нея, това не води само до енергийни загуби от намалената ветросила към заслонената турбина. По-опасното е, че турбуленцията на въздушния поток, преминал през едната, поставя в тежък аеродинамичен работен режим другата, който може бързо да я разруши. Различните турбини имат съществено различаваща се "ветропрозрочност"  на роторите си, както и различна устойчивост на турбуленция. От това, както и от геометричните им параметри, много зависи, доколко ще се избегне бързото разрушаване на турбините във ветропарка и доколко ветроелектропроизводството му ще бъде максимално възможното за определен терен. За да се постигне тази максимизация, следва да е оптимално разположението на трансформаторните станции, схемите и връзките между ветроагрегатите, тяхната конфигурация по планиметрията и алтиметрията на терена и т.н.

Оптималната конфигурация на всеки ветропарк зависи от изброените и от много други параметри и изисквания, част от които са противоречиви и дори взаимно изключващи се. Особено, когато терените не са равни полета, а релефни или пресечени местности. Всяка една оптимизация основно се свежда до приемливи компромиси между големината на турбините, мощността им, вариантното им взаимно разположение на определен по площ и релеф терен и т.н. Поради многобройните параметри и условия при проектирането на ветропаркове използваме специализиран софтуер, който помага за получаването на вариантни техникоикономически решения на оптимални конфигурации на ветропаркове. Това се отнася не само за ветропаркове от десетки турбини, но дори и само за няколко такива (клъстер). Един конфигурационен проект на ветропарк включва като минимум следните основни стъпки, което са обединени в две направления  А и Б, както са описани по долу:

 

А. Оптимизиране конфигурацията на ветропарка

 1. Анализ на терена, тахиметрична снимка и ланшафтни неравности

 2..Оценка на прилежащата инженерна инфраструктура

 2.1.  Пътна  инфраструктура

.2.2.  Електросилова инфраструктура-конфигурация и капацитет

 2.3.  Телекомуникационна  инфраструктура

 2.4.  Аеродинамично въздействие на обекти в съседство върху  ветропарка

 2.5.  Въздействие на  вятърни паркове  върху съседни обекти 

 3.     Схеми на фундаменти, арматурни планове и други работни чертежи

 4.     Геометрични размери и тегла на компонените на ветротурбина

 5.     Електросилова схема на вятърен парк

 5.1.  Електрическа схема на ветрогенератор

 5.2.  Присъединяване на ветрогенератор към повишаващ трансформатор 20 kV

 5.3.  Интеграционна схема на повишаващите  трансформатори 20 kV

 5.4.  Необходимост от присъединителна 110 kV  електроинфраструктура

 6.     Търговско мерене на електроенергията

 7.     Варианти на оптимална конфигурация на турбините върху терена

 7.1.  Топологична схема на турбини с фиксирана стъпка на лопатите

 7.2.  Топологична конфигурация на турбини с регулируема стъпка на лопатите

.8.     Присъединяване на вятърен парк към електросистемата

 

Б. Оптимизиране на технологията на строителство на  ветропарка, инвестиционна и екологична оценка

 1.     Избор на технология за строително-монтажните работи на ветрогенератор

 2.     Транспорт (демонтаж)

 3.     Подемна техника (монтаж)

 4.     Сглобяване и наладка

 5.     Перспектива на ветропарка

5.1.  Енерго-техническа перспектива на ветропарка (интензивна и екстензивана)

5.2.  Инвестиционна перспектива на ветропарка в рамките на европрактиката.

5.3.  Вариантна енерго-техническа оптимизация на ветропарка (клъстера)

6.       Инвестиционни и икономичeски оценки на подходящите варианти турбини

6.1.     Размер на инвестицията

6.2.     Парични постъпления

6.3      Рискове и дисконтов процент

6.4.     Оперативни разходи

6.5.     Инвестиционен цикъл

6.6.     Период на възвръщаемост на инвестицията

6.7      Нетна сегашна стойност на инвестицията

6.8.     Вътрешна норма на рентабилност

6.9.     Съотношение приходи / разходи

6.10.   Себестойност на електропродукцията на вятърна електроцентрала

6.11.   Сравнение на вариантите

6.12.   Резултати от екологичната експертиза на вятърна електроцентрала

6.12.1. Екологична оценка

6.12.2. Еколого-икономическа оценка

6.12.3. Заключение на експертизата

6.12.3.1. Ресурсоемкост

6.12.3.2. Земепоглъщаемост

6.12.3.3. Отпадност

7.   Оценка на годишното електропроизводство на вятърен парк

7.1. Брутно електропроизводство на вятърна електроцентрала

7.2. Загуби на електроенергия във вятърни паркове

7.2.1. Конфигурационни загуби

7.2.2. Турбинни аеродинамични загуби

7.2.3. Загуби при трансформация във вятърна електроцентрала

7.3. Нетно електропроизводство на вятърен парк

7.3.1. Нетно генераторно електропроизводство

7.3.2.Нетно електропроизводство на високо напрежение на вятърен парк

7.4. Парични показатели, прогноза, граници на рисковете на инвестицията

8  Крайни изводи и препоръки

Горното съдържание е примерно и може да се разглежда като неподробен план за едно предпроектно проучване за ветропарк. по отношение на конфигурацията на турбините на избран терен, от една страна и оценка енергийните и инвестиционни резултати, при експлоатацията на ветропарка, от друга страна. Съвсем разбираемо е, че преди предпроекта за ветропарк е необходимо за се направи ветроенергиен одит и предпроект за ветрогенератори. Неподробен план  на такъв проект може да видите тук.

Перспектива

България е на последните места в Европа по производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Това показва проучване на германската асоциация на производителите на електроенергия VDEW.

Едва 0,5% от произведения ток в България идва от подобни енергийни източници, които включват вятър, слънчева енергия и геотермални източници. Според националната програма на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, енергията от възобновяеми източници трябва до 2010 г. да достигне 8% от цялата произведена електрическа енергия в България. Тези цифри са заложени и в поетите задължения спрямо Протокола от Киото.

България има потенциал да произвежда годишно 440 000 кВч геотермална енергия, 755 млн. кВч от хидростанции и 30,65 млн. кВч от биомаса. вятърната енергетика има много голям потенциал, защото изграждането на вятърни паркове вече става с единични турбини по 1.5 до 3 MW единична мощност всяка. Тази мощност се постига чрез големи роторни диаметри над 100 м. и височини на стълбовете от същия порядък. През 2004 г. в Германия бе построена първата турбина с единична мощност от 5 MW която е на стълб от 120 метра и е с диаметър 127 метра. Във височина скоростта на вятъра расте, с което расте и електропроизводството на вятърните генератори. В българските крайбрежни води на Черно море също има отличен ветроенергиен потенциал. затова у нас перспективата  вятърна енергетика е голяма.

Ветроенергийният бизнес през последната година се развива много бързо в България благодарение на редица благоприятни бизнес условия за него, дефинирани в Закона за енергетиката от 2003 г., както и неговата перспектива за ежегодно увеличение на доходите от продажба на електричество, заложени в закона.

Нов тласък на този5 бизнес даде 50%-тното увеличение на изкупната цена на генерираната електроенергия от вятърни централи. Tова предизвика голям интерес не само сред чуждите инвеститори, но и за нашите. Досегашната практика в този бизнес показа, че повечето фирми, които вече инвестираха и експлоатират вятърните централи у нас не са имали нищо общо с енергетиката преди това. Този факт е най-очевидното доказателство, че автоматично работещите ветроелектроцентрали, които се управляват от електроразпределителните предприятия, са успешен бизнес, защото вятърът е безплатен,  а оперативните разходи са минимални, защото те работят без персонал.

Хибриден алгоритъм за проектиране на вятърен парк

Проектирането на вятърен парк се прави със специализирани за това програми. Те включват в себе си и проектирането на единични турбини, което е разгледано в рубриката ИЗБОР на тази страница. Тук няма да се връщаме към всичко казано в съответните рубрики, например: за измерването на тримерното поле на вятъра; за избора на вятърни електрогенератори, за ефективността им, за оптимизацията на електропродукцията им, според резултатите от ветроенергийния одит и т.н., а ще продължим по-нататък с автоматизираното проектиране на вятърен парк. Съществена част от него е оценката на конфигурационните загуби. Тя се прави при проектирането на разположението на вятърни турбини във ветропарк. Тези загуби се пораждат от взаимодействието на коя да е вятърна турбина с всяка друга от заобикалящите я. Турбините, които са разположени във “вятърната сянка” на другите  не “посрещат” вятъра, както първата челна турбина, отпред по посоката на преобладаващия вятър. В резултат на това, произведената енергия от “първата турбина” е повече, в сравнение със следващите я. Не само “първата турбина” пречи на следващите, но и те пречат на нея, защото препятстват свободното движение на въздушния поток след “първата турбина”, което частично я “запушва”. Така налягането зад “първата турбина” остава по-високо, в сравнение със случая на незапушена турбина. А колкото по-голяма е разликата в налягането пред и зад ротора на една турбина, толкова е по-висок коефициентът й на полезно действие, с който тя работи. Във всеки вятърен парк “първата турбина” понижава въздушното налягане пред следващите я, а те, от своя страна, повишават налягането (запушват) тези пред тях.  Взаимното влияние между турбините, във всеки вятърен парк, причинява, така наречените, кнфигурационни загуби. Те зависят от разстоянието между турбините, вида на самите турбини, технологията за аеродинамичното им управление, тяхната пространствена ориентация, характеристиките на местоположението им и орографията и други фактори. Всички те се използват като входни данни за изчисляването на коефициента на загубите. Стойностите за един добре проектиран вятърен парк варират от 0 до 20% спрямо оценката на “брутната енергийна продукция”. Като ниските стойности съответстват на малки групи от добре разположени турбини, докато високите стойности отговарят за вятърен парк с гъсто разположени турбини и с преобладаващ слаб вятър. Конфигурационните загуби за самостоятелна турбина са 0%, докато при добре проектирани групи от 8 до 10 турбини могат да се задържат под 5%. Тези потенциални загуби, както и загубите описани по-долу, трябва да бъдат разгледани внимателно, за да не се допусне евентуално преувеличаване на съответните загуби. За тази цел използваме специализирани програми, който работят по сравнително сложни алгоритми с елементи на експертна система в тях. Тук под програми, имаме предвид не само такива, които се реализират с конвенционален софтуер, който работи с едноизходни изчислителни формули на основание въведени бази данни, но и програми, направени с помощта на обектно ориентирани езици. Те освен всичко, което правят конвенционалните програми, имат елементарен изкуствен интелект. Затова, те освен бази данни и алгоритми, задължително ползват и бази правила, бази факти, и други необходими бази информация. Такива програми се «обучават» предварително от топ-експерти по съответни специалности, благодарение на което те могат да правят ограничени аналитични и синтетични човешки дейности. Те не работят по твърди алгоритми (като всякакъв вид конвенционален софтуер и всичко друго на Мicrosoft, например). Обектно ориентираните езици ползваме именно заради това, че те имат ”Механизъм на умозаключенията”, с който работи техния “интелект”. Затова от такива програми не се получават еднозначни резултати, а винаги оценени алтернативи за избор и т.н. Така ние получаваме коренно различни топологични конфигурации на вятърен парк за определен терен, всяка с различен брой турбини, различно мощни, различно високи, различно разположени, с различни конфигурационни загуби, с различно моментно и годишно електропроизводство, с различни капиталови и оперативни разходи и т.н. Измежду тях инвеститорът избира оптимален вариант, както по енергийна, така и по инвестиционна и технико-икономическа ефективност. Моделът на използвания хибриден софтуер (конвенционален и изкуствен интелект) включва редица корекции, част от които са обяснени по-долу.

Загуби от замърсяване на лопатите

Приблизителната оценка на тези загуби се налага поради честите замърсявания на лопатите от насекоми и натрупването на лед. Натрупването на насекоми или лед влияят върху аеродинамичните качества на лопатите, което може да се предотврати чрез редовно измиване или нагряване на периферията на лопатите. Този вид загуби участват като входни данни за изчисляването на коефициента на загубите. Стойностите варират от 1 до 3% от “брутната енергийна продукция”.

Загуби от обледяване

Загубите от обледеняване се получават в следствие на натрупването на лед по ротора игондалата, което води до изключване или невъзможно включване на турбината. Автоматичната защита “разбира” кога има обледеняване по дисбаланса на ротора, който се възприема от съответния датчик като “биене” на вала. Загубите от обледеняване зависят от околната температура, от височината, на която е монтиран ротора на турбината, от нивото на влажността и от вида (дизайна) на турбината. Загубите от обледеняване участват като входни данни за изчисляването на загубите. Стойностите варират от 0 до 8% от “брутната енергийна продукция. При място, за което очакваните загуби от обледеняване надхвърлят 8% е препоръчително да се ползват турбини с противообледенителни системи. За нашите климатични условия, такива случаи най-често могат да се очакват при турбини, монтирани на планински върхове.

Загуби от принудителни прекъсвания

Те са резултат от техническата експлоатация на машината, например повреди, стационарни прекъсвания или превантивни прекъсвания. Загубите от принудителни прекъсвания участват като входни данни за изчисляването на коефициента на загубите. Стойностите варират от 3 до 7% от “брутната енергийна продукция”. В случаите на вятърни турбини, които са монтирани при екстремни климатични условия, загубите надхвърлят високите стойности.

Други загуби

Така наречените други загуби, представляват загуби на енергийна продукция при включването и спирането на машината, при отклонения в работата, при силни ветрове и от изключването на машината при внезапни пориви на ветровете. Тези загуби включват някои изисквания за мощността, както и някои загуби при трансформацията, при включването й в местната енергийна мрежа. Този вид загуби участват като входни данни за изчисляването на коефициента на загубите. Стойностите варират от 2 до 6% от “брутната енергийна продукция”

Годишна енергийна продукция

Компонентите, които участват в изчисляването на годишната енергийна продукция за един ветроенергиен проект са следните:

Капацитет на вятърната централа

Моделът изчислява капацитета на вятърната централа или изходната мощност на вятърната турбина в kW, като определя номиналния капацитет на турбината.

Неуточнена енергийна продукция

Моделът изчислява неуточнената енергийна продукция от съоръжението. Това е енергията, която една или повече турбини ще произведат при стандартни условия на температурата и атмосферното налягане. Изчислението е базирано спрямо кривата на енергийната продукция на избрани турбини (не по данни на производителите им, а по данни на независими технически одитори и преобладаващата енергозначима ветроскорост, при различни статистически разпределения на останалите скорости на вятъра на вятъра за съответната височина на стълба за одитирания терен.

Коефициент за отчитане на атмосферното налягане

Моделът изчислява коефициента за отчитане на атмосферното налягане, който е пропорционален на средното атмосферно налягане, което зависи преди всичко от надморската височина на избраното място. Този коефициент се използва за определянето на “брутната енергийна продукция” и стойността му варира между 0,59 и 1,02 като ниските му стойности се отнасят за места с височина не по-голяма от 4000м.

Коефициент за отчитане на температурните разлики

Моделът изчислява коефициента за отчитане на температурните разлики, който е обратно пропорционален на средната температура на мястото. Коефициентът служи за определянето на “брутната енергийна продукция”. Стойностите му варират между 0,98 и 1,15 за температури в приблизителните граници от 20°С до -20°С.

Брутна енергийна продукция

Моделът изчислява брутната енергийна продукция, която е общата годишна енергийна продукция на вятърното съоръжение, преди отчитането на някои загуби, при скорост на вятъра, атмосферно налягане и температура на избраното място. Това се получава от неуточнената енергийна продукция, коефициента за отчитане на атмосферното налягане и коефициента за отчитане на температурните разлики. Брутната енергийна продукция участва в определянето на общата произведена енергия.

Общ коефициент на загубите

Моделът изчислява общия коефициент на загубите, който е съставен от всички загуби. Коефициентът обединява загубите от конфигурацията, замърсяването на лопатите, обледяването, принудителните прекъсвания и другите загуби. Когато се приложат към “брутната енергийна продукция”, те водят до събраната възобновяема енергия. Общият коефициент на загубите се приема за 0,75 или по-малко, което би било показателно за един незадоволително планиран проект.

Специфичен добив

Моделът изчислява специфичния добив от ветроагрегат, който е главният критерии във вятърната индустрия за оценяването и сравняването работата на една вятърна турбина заедно с режима на вятъра на съответното място. Специфичният добив се получава като се раздели произведената енергия от от една вятърна турбина на обмитаната площ на ротора. Обикновено специфичният добив е в границите от 150 до 1 500 kWh/m2 за турбина, където долната граница се отнася за малки турбини работещи при ниски скорости на вятъра, а горните граници за по-големи турбини при високи скорости на вятъра.

Нетно електропроизводство

Моделът изчислява произведената енергия, която е нетното количество енергийна продукция от ветроенергийните съоръжения. За изчисляването на тази стойност се използва “брутната енергийна продукция” и общия коефициент на загубите.

 

Технология            Новото              Услуги           3 D ветроанализи

Ефективност         Изборът            Субсидии        Главно меню

 

Ел. поща g@tonchev.org

 

 

Тел./факс 02 8760 431,  02 8770 481

 

0897 872 857, 0888 40 39 13

 

©  Георги Тончев

 

 

+359 /2 8760 431, /2 8770 481

 

+359 897 872 857,  +359 888 40 39 13 ,Е-mail us

 

 

39a, Jerusalem Blvd,

 

1784 - Sofia, Bulgaria

 

   

 

<table da